Български народни танци - Моята страст след последния час - Изява в носия

Българските народни танци
Танцът е магия за душата и опиат за тялото. Танцът е сила за духа. Той гони умората и лошото настроение. Танцът генерира положителна енергия и ни освобождава от натрупаното напрежение и дискомфорт. Положителната енергия се ражда сякаш от нищото и завладява танцуващите. Веднъж започнеш ли да танцуваш, част от теб винаги остава в танца. Съзнанието ти танцува, дори когато тялото си почива. И това е напълно разбираемо и естествено, защото в българските народни танци няма нищо случайно – формата на хорото, видът на захвата, движенията на ръцете, краката, тялото... Българският народен танц се подчинява на всички природни закони. Специалният хват в някои хора – дясната длан сочи нагоре, а лявата надолу – е свързан с пътя на енергийните полета в природата. Благодарение на него по време на танц танцуващият допуска положителната енергия в себе си и я препредава. Танцът в кръг допълва усещането за завършеност, сила и съвършенство. Това неминуемо води до добро настроение - искрици в очите и усмивки на устните. Тялото ти танцува, а ти просто го следваш. Няма нужда да гледаш чуждите стъпки или да се вслушваш в мелодията. Ритъмът и звукът вече са в теб! Представените в този раздел български народни хора далеч не изчерпват богатото разнообразие по вид и стил, което е характерно за нашите земи.
Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори.
България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.
Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Добружанецът танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик, сборенка, ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и др.
В Северняшката фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
В тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора в този район са трите пъти и касъмска ръченица, наречена още джидовската.
В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
В Пиринската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енино, право родопско и др.

Известни ансамбли в България са „Българче“, "Българе", "Загорче", "Загоре", „Варна“, „Граово“, „Пирин“, „Средец“, „Филип Кутев“, „Хорце“, „Найден Киров“, „Радост“ и др., постигнали международни успехи.

Източник на информация - https://bg.wikipedia.org