Българската народната носия - Моята страст след последния час - Изява в носия

Женска народна носия
Основните елементи на женската двупрестилчена носия са долната риза – бирчанка – с богата бродерия около шията, двете завързани престилки – едната отпред, другата – отзад, и дългия пояс. Престилките обикновено са шарени, най-често с червени райета и линии от фигури. Докато предната престилка е направена от едно или две парчета плат и е достатъчно голяма да покрие предната част на тялото, задната е доста по-голяма и е или свободно събрана на кръста или пада надолу на прави или ветрилообразни гънки. Различните местни варианти на задната престилка като “окрел”, “кирлянка”, “завеска” са едноцветни – черни или тъмносини, с цветни геометрични фигури от бродерия по долния ръб и по рядко по страничните. Поясът изпъстрен с шарени орнаменти е толкова дълъг, че може да се опаше няколко пъти около кръста. Последните проучвания сочат, че тази носия първоначално е била широко разпространена в цялата страна, но през XIX век вече се е срещала главно в Дунавската равнина, откъдето е изчезнала почти напълно през първата половина на XX век.
Еднопрестилчената носия има значително опростена композиция и външен вид – с дълга долна риза и една престилка, тясна или широка достатъчно, за да покрие предната част на тялото. Тя се е срещала само в някои части на Родопите. В своето развитие тя се е превърнала в друг тип носия – с дълга дреха отгоре, и накрая изчезва напълно през първите десетилетия на XX век.
Сукманената носия, една типична, широко разпространено и непроменено женско облекло, получава името си от горната дреха – сукманът, направен от черен или тъмносин плат или от бял памучен материал, коноп или лен, с кройка на туника, затворен отпред и покриващ долната риза. Сукманът е с или без ръкави, с бродерия или с красиви апликации по полата, пазвата и ръкавите. Във варианта без ръкави тези елементи се намират на “опашките” – ленти, прикрепени към рамената и спускащи се свободно по гърба. Тъмният плат на безръкавата дреха контрастира с богато украсената с орнаменти тясна престилка. Коланът се закопчава с катарама. Тази носия се е срещала в централните, предимно планински райони на страната – Стара планина, Средна гора, Витоша, централните части на Родопите, Странджа, Розовата долина, Тракия и черноморското крайбрежие. Заради някои много практични свои части като долната риза, безръкавата дреха и престилката, сукманът се е използвал дори през първите десетилетия на XX век. През средата на века е бил заменен от други нов вид дрехи.
Основните елементи на саeната носия са отново долната риза и горната дреха – сая – е направена от бял, син, черен, зелен или чер плат на райета. Тя дълга и отворена до кръста, с къси или дълги ръкави, с бродерия по пазвата и ръкавите. Основни елементи на тази носия са също коланът и престилката, умерено украсена с плетени или бродирани шарки. Тази носия се е срещала главно в южните части на страната – долините на Марица, Струма и Места и в Родопите. Въпреки широкото и разпространение тя е започнала да изчезва през първите десетилетия и особено през средата на XX век.
Народната носия с фустан като горна дреха (тясна рокля с широка пола, събрана в кръста), който се появява през Възраждането също се счита за вариант на женската носия.

Мъжка народна носия
Белодрешната и чернодрешната мъжка носия са били предшествани от облекло, състоящо се от дълга риза, подобна на туника, падаща свободно над панталоните от бал памучен или вълнен плат, и събрана в кръста под пояса. Този вид облекло се е използвал най-дълго в Дунавската равнина и в топлите долини на Места и Струма.
Белодрешната носия, която е по-стара от двете, се състои от подобна на туника риза, панталони от бял плат с прави гамаши, беневреци, или с широки къси димии, украсени с червено, синьо, черно и понякога дори бяло по шевовете и ръбовете. Външният вид на носията се определя от горната дреха – къса, спускаща се под кръста или по-дълга до колената, отворена отпред, с или без ръкави, украсена с различни цветове. Към белодрешната носия има и шарен пояс с линейни орнаменти по цялата си дължина или само отпред. Той е достатъчно дълъг, за да може да се опаше няколко пъти около кръста. Това облекло, което в миналото се е срещало почти навсякъде в българските земи, е било използвано най-много в западните части на страната. През първите десетилетия на XX век е започнало да изчезва дори и оттам и е било заменено от чернодрешната носия или от градското облекло.
Типичната чернодрешна носия, която през Възраждането е била правена на ръка от занаятчии или е била произвеждана в манифактури. Тя е наследила от белодрешната носия ризата, пояса, калпака и цървулите. Формата й зависи от тъмните панталоните (или с естествения цвят на вълната – черен, или сини), с бяла горна част и постепенно стесняващи се надолу, украсени с черни или тъмносини ширити. С цел да се заздравят шевовете и подгъвите, ширитите са се превърнали в богати и сложни орнаменти около джобовете и по долните ръбове. Жилетката, направена от същия материал, стига до кръста. Тя е с права кройка, отворена отпред, с или без ръкави и също украсена с ширити. Поради предимствата които дава при работа на полето, на двора и дори в работилницата, тази носия е била използвана доста дълго време – чак до средата на XX век.
Белодрешното облекло, разпространено в цялата страна, постепенно е било изместено от чернодрешното, първоначално в източните и южни части, а по-късно и в западните. За тази промяна съдим по наличието на носии като шопската, комбиниращи елементи от двата вида облекло.
Географското разпространение на двата вида носии не е точно ограничено или постоянно. Те са се влияят една от друга и са свързани с междинни връзки, които са смесица от елементи от двата стила.

Прочетете още за носиите в различните области…