Фолклор - Моята страст след последния час - Изява в носия

Народно творчество или фолклор е събирателно понятие за литературни произведения с неизвестен или анонимен автор, а всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това общо авторство се приписва като цяло „на народа“. В края на XX. век в българския език започва да се използва английската дума фолклор (от folk - народ, lore — мъдрост, англо-саксонизъм, изобретен през 1846 г. от Уилям Томс, с който се заменя предходното понятие на английски език - popular antiquities, което на български се превежда като „популярни старини“ или „народни обичаи“.
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество като разкази, легенди, поговорки, суеверия, песни, обреди, гатанки и други на определен етнос. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за националните ценности започват да се записват, а и издават, като част от националното наследство.
Изследователите в областта на фолклора се наричат фолклористи, а академичната дисциплина е фолклористика. Фолклористите работят често съвместно с културолози, етнографи, етнолози, социолози, лингвисти и историци поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния национализъм от 19 век, който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през 20 век етнографите се опитват да започнат да записват фолклора обективно. Братята немци Вилхелм и Якоб Грим са сред пионерите в това начинание — те събират устно предавани германски приказки и публикуват една първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (Kinder- und Hausmarch) през 1812 г.
Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през ХХ и ХХI. век в Европа, Азия, а в останалите части от света.
Фолклорът може да притежава религиозни или митични елементи, но  типично се обвързва и със светските традиции на всекидневния живот. Фолклорът често обединява практичното и езотеричното в единен фигуративен разказ. Това познание може да съдържа или не компоненти на фантастичното, като магични, етерни същества или олицетворение на неодушевени обекти.

Източник на информация - https://bg.wikipedia.org, извлечено на 12.02.14 г.