ЗА ЖИВОТА УЧИМ
ЗА ЖИВОТА УЧИМ
Опълченец на Шипка, до него участник във Втората световна война, зад тях – герой от Първата световна, роднина на Раковски до рода на Каравелов, четник до хубавица, крадена два пъти от бъдещия си съпруг, до тях – един от малцината българи, пътували на „Титаник”… Къде ли е възможен подобен пъстър свят, събран на едно място? В българската история, в народната памет и… сред петокласниците в часовете по литература на г-жа Албена Тодорова.
Учениците от V Б, V В, V Г, V Д и V Е клас имаха за задача да направят родословно дърво на своя род и да разкажат моменти от родовата история. Много бързо обикновеното домашно, част от раздела „Човекът и общността”, се превърна необикновено преживяване – съприкосновение с корените. Родители заразравяха стари снимки и спомени, баби и дядовци с умиление се върнаха в златните години на младостта си, зазвъняха телефони и се чуха роднини, дето от години не бяха имали повод да си поговорят. Петокласниците с гордост нарисуваха вековни разклонени дървета, с трепет разказваха за пра-пра- пра-роднини. А най-хубавото беше, че в един момент въобще престана да е важно, че това е домашно! И всички осъзнаха, че истинското „домашно” е, когато г-жа Албена Тодорова им възложи да запазят тия родословни дървета за децата и внуците си, да записват историите за семейството и рода си, защото всеки от тях е не просто тъничко „клонче” на върха на „дървото”, а продължител на рода и пазител на родовата памет.
Учениците от V Б, V В, V Г, V Д и V Е клас вече бяха направили крачка към осмисляне на своето място в общността и ролята си в пренасяне на памет и традиции през времето и пространството. Всеки от тях като част от екип и като индивидуален проект представи основните фолклорни празници от обредния календар на общностите в България. Бонусът към опознатите традиции и към високите изкарани оценки е полученото разбиране, че всички ние сме едно цяло, свързани с много – къде видими, къде не толкова – човешки нишки.
Стара латинска мъдрост казва, че трябва да се учи не за училището, а за живота. Нерядко обвиняват днешното образование, че учи само за училището, но в часовете по български език и литература на г-жа Албена Тодорова се учи и за училището (доказват го отличните оценки и първите места на Олимпиадата по български език и литература, Областен кръг!), но се преподават и се научават уроци и за Живота. Както се казва, добро е това, което си струва да запомниш, а запомняш това, което е добро.
Собствена информация
