Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, поет и революционер, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 г. пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора”. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „ Дума на българските емигранти”. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода”, който си сменя името на „Независимост”, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 Май 1873 г. издава сатиричният в-к „Будилник”. На 20-21 Август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме” (8 Декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи” от Д. Иловайски и „Кремуций Корд” от Н. Костомаров. През Юли същата година сключва граждански брак с Венета. През септември 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения” и „Стенен календар за 1876 година” със стихотворението „Обесването на Васил Левски”. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка. На 5 Май издава вестник „ Нова България.”
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През Май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик “Нова България”, от който успява да издаде само един брой.
През Май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки” на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Паисий Хилендарски, Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Пътят на Христо Ботев към безсмъртието
- 1876 г., 5 Май – Издава бр. 1 на в. “Нова България” със съобщения за Априлското въстание. Ботев развива трескава дейност по организиране на четата. Решава да стане войвода.
- 1876 г., 13 май – Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.
- 1876 г., 16 май – От Гюргево с част от четниците се качва на парахода “Радецки”.
- 1876 г., 17 май – Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. “Радостта ми няма граници, като си наумя, че “моята молитва” се сбъдва” (писмото до БРЦК). “Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе” (до Венета). Заставя капитана на “Радецки” да спре на българския бряг при Козлодуй. 205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.
- 1876 г., 18 май – Първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък.
- 1876 г., 19 май – Четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.
- 1876 г., 20 май (1 юни нов стил) – Последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.